Bulgaria, we’ll rock you!

On July 3, 2002, while the Akademik Stadium is being shaken by the powerful sounds of metal monsters Halford and Slayer, a different concert will take place in the National Palace of Culture. Perhaps not so aggressive and primal, but intellectual and deep, exquisite and virtuosic, heavy and sophisticated. A concert of the kings of progressive metal Dream Theater. A month ahead of the anticipated event, we talk to the lineup’s keyboardist Jordan Rudess in an exclusive interview, especially for Pro-Rock readers.

Pro-Rock: Hi, Jordan! What are you up to now, before you hit Sofia?

Jordan Rudess: Right now we’re on a 5 week break where we’re relaxing, resting and recharging for the upcoming shows.

PR: What are your expectations for your show in Sofia?

JR: Since it will be our first time playing here, it will be very exciting for us and hopefully for many people from Bulgaria. We will do a great show!

PR: What do you know about Bulgaria?

JR: Not much, I’m afraid. I hope that during my short stay I will be able to learn more.

PR: Could you tell us which songs you plan to play here?

JR: We’re thinking of playing a selection of Six Degrees Of Inner Turbulence stuff, as well as a variety of material from our various albums so far.

PR: What should your fans expect?

JR: A lot! They’ll be extremely pleased and happy – we won’t let them down!

PR: Will you be playing the 42-minute title track from the last album?

JR: Yes, but not the whole thing.

PR: Will there be any surprises?

JR: Most likely yes, however we haven’t finalized the details of the show yet.

PR: What do you think about Halford and Slayer’s concert, which will take place at the same time in Sofia?

JR: Well, it’ll be cool, I don’t know... Our show will be more varied, we’ll play more melodic stuff, while the other show will be heavy metal!

PR: Aren’t you afraid that many metal fans will prefer Halford and Slayer to Dream Theater?

JR: If they’re more hardened, they’ll go to Halford and Slayer; if they’re broad-minded and open-minded, they’ll come to Dream Theater!

PR: While we’re still on a concert kick, which show will you remember for the rest of your life?

JR: The ones in our hometown – New York. The atmosphere here is damn nice. Otherwise, I don’t remember many gigs – I’m more impressed when we play some new, unknown place. We will certainly remember Bulgaria, as we have never come to you before.

PR: Let’s talk a little bit about music. Could you tell me what you think of each Dream Theater studio album?

JR: When Dream And Day Unite – it’s full of interesting ideas, the band was very young then, but the talent shows. An original singer, but can’t compare to James. It’s not what the band would later become, but nice.

Images And Words – the band’s style has been found, the album sounds both classical and progressive but is much more melodic. It’s great! I was very excited when I heard it. I still remember the first time I listened to it – I was amazed by Petrucci’s unique technique. Around that time they had offered me to join them, but I didn’t.

Awake – a much harder and tougher album, James’ singing is also much more aggressive... ‘6:00’ and ‘Erotomania’ are my favorites.

Falling Into Infinity – a lot of fans didn’t like it because they thought it was commercial. For me though, the album is very good. Its sound is enchanting. Well, there are one or two songs that aren’t much, but the rest are pretty damn good.

Scenes From A Memory – the album that got me into the band, that’s why it’s very important to me... And also for the band – there’s been a big line-up change – the keyboard player has been replaced, people have all sorts of expectations: “what will Dream Theater sound like now” and so on. I had played with Petrucci and Portnoy in the Liquid Tension Experiment project. That’s why I showed up at Dream Theater as if I’d been swept up in a whirlwind. We were all so excited when we started working together – and I think that energy, excitement and challenge oozes from every note on this album!

Six Degrees Of Inner Turbulence – it’s just the next level of the band’s development. We already know each other really well now, for a longer time, and we understand each other a lot better, we’re experimenting even more freely, and I think this album is a real challenge for our fans and for us.

PR: What are the best Dream Theater songs in your opinion?

JR: Uh-oh, that’s a tough question. Maybe ‘The Spirit Carries On’ and ‘The Dance Of Eternity’ from the last album, as well as the title track from the current one.

PR: Tell us how did you become a member of Dream Theater?

JR: When we were recording the second Liquid Tension Experiment, the guys asked me if I wanted to join the lineup. Actually they wanted to get me before that, as I told you, but I turned them down then because I was playing in Dixie Dregs, Steve Morse’s band, who is now in Deep Purple.

PR: Describe each member of the band in a few words.

JR: Mike Portnoy – a very charming, energetic and hardworking guy. A superb drummer. He runs the band in many ways and takes very good care of business matters.

James LaBrie – Canadian, very warm and nice as a person, has an amazing voice.

John Myung – our bass player with an Asian background. He’s very quiet and silent, he devotes himself completely to his instrument... Sometimes he stays in his room for hours playing his bass.

John Petrucci – an extremely gifted and virtuoso musician with an incredible memory – when we play and compose together, he can remember every single thing he has improvised... He always likes things to be precise and perfect, he can’t stand laziness, he is a big perfectionist.

Jordan Rudess – in many ways I’m a person who is easy to get along with, I don’t make trouble, but when it comes to music I have my own ideas that I furiously defend... I like a lot of different music – from light and graceful piano pieces to heavy rock. I like talking to and meeting people from all over the world.

PR: How does it feel to be part of a band like Dream Theater?

JR: It’s amazing. It’s great to play the music you like with people you get along great with. All of us in this band are great professionals and we love playing this music. I also love travelling the world and seeing different peoples and countries... We do and will always do what we like because there are a lot of bands that play just for money, whose music is on the radio and is very popular... Our music is not that popular, we are kind of underground everywhere in the world, but a valuable and worthy underground. A lot of people listen to Dream Theater and are into our music without us being some dumb pop stars. So I feel lucky and deeply satisfied to be part of Dream Theater.

PR: What characterizes the creative process for you?

JR: We all get together in the studio, play our instruments, jam hard, improvise, pick something up and play it. Sometimes we have ideas ready, other times we just make it up as we go along. When someone comes up with something, everyone else stops playing and listens to what they’ve come up with and if we like it, we pick it up. What’s typical about Dream Theater is that we like to compose and create the new material all together in one room. That way everyone listens carefully to the others, we discuss the different ideas, we take everyone into consideration when determining the direction of the composition. In many groups, the main ideas are created away from the group, which leads to misunderstanding by others, underdevelopment and lack of empathy for the ideas, and the end result is often some noise.

PR: What do you think of the band’s former keyboardists Derek Sherinian and Kevin Moore?

JR: In my opinion Dream Theater were extremely fortunate to have such virtuoso keyboardists as they did. Kevin is more into the more melodic stuff, while Derek is more rock and roll and heavy oriented. Kevin plays some great parts on ‘6:00’ – he has an amazing solo there, as well as on ‘Take The Time’. I, on the other hand, am more classically oriented, I love the orchestrations – see the symphonic moments in Scenes From A Memory – and enjoy a lot of different styles.

PR: How do you see the music scene developing?

JR: I’m not so interested in what’s going on in the modern scene, because Dream Theater concentrate more on the classics. Our music is closely related to the classical, both in terms of composition and in terms of our songs themselves. The modern scene is dictated by a variety of fashions that are constantly changing. And very quickly. We have no desire to follow or conform to them. That’s why now, for example, power metal is regaining its popularity and people are getting into the spectacular guitar sound again... I’m thinking of Linkin Park, for example, who combine scratching with melodic elements and heavy metal. Unfortunately, the fashions change so quickly that groups disappear and reappear as if from some kind of merry-go-round.

PR: However, you did put some modern elements into your last album...

JR: Oh, you must be talking about ‘The Glass Prison’. John Petrucci and Mike Portnoy had gone to a Pantera show just before we wrote the song. I remember they were really excited and hyped and wanted us to do some ultra-heavy metal.

PR: Which bands have had the biggest influence on Dream Theater?

JR: Metallica, Iron Maiden, Yes, Pink Floyd... My personal influences are probably rooted in the music of bands like Gentle Giant, King Crimson, Emerson, Lake And Palmer... A mixture of metal and progressive rock.

PR: What about Rush?

JR: Oh, Rush... Of course – how could I have missed them? Also Radiohead.

PR: What’s your favorite Dream Theater album?

JR: I love the last two the most, since I play on them. And maybe Images And Words.

PR: Where did the inspiration come from to make an album like Scenes From A Memory?

JR: The story came from John Petrucci. He’d been doing it for a long time, researching a lot of stuff, digging through a lot of books... He was the instigator.

PR: Scenes From A Memory is your best album yet, according to many. What do you have to say about that?

JR: I think it’s interesting. It’s the album that got me on the Dream Theater team, so I feel flattered that it’s so soooo highly regarded... Yeah, the line-up is very strong on this album, everyone has a similar take on music... Our new album is also outstanding and represents the next level of the band’s development.

PR: At one show in Barcelona, you played the entirety of Metallica’s Master Of Puppets – from the first song to the last. Do you ever intend to repeat this experiment?

JR: Oh, it’s absurd to do it in Bulgaria, but otherwise it’s possible. When we did it, we played two nights in the same venue, so that was part of our show – playing a whole album by another band.

PR: Is there a leader in Dream Theater?

JR: Maybe Mike. He takes care of a lot of things, as I mentioned to you already. He picks the album covers and whatnot. John Petrucci also handles some of the business of the band... Perhaps the best way to answer you is to say that different aspects of Dream Theater are handled by different people. Who takes control depends on different situations.

PR: You make complex and intellectual music. How do you explain your spectacular success?

JR: I think it’s very interesting. People seem to be very hungry for music that’s deeper than the commercial and trendy stuff flooding in on a daily basis. Dream Theater is doing a great job of that in my opinion – we have a major label that makes sure our albums reach all different parts of the world. It’s very important for our fans to have us because we give them something specific. That’s why they are so enthusiastic and crave every product we have. There are plenty of other progressive bands that aren’t quite as well-known as we are. I’m very proud to be part of this band and that our music reaches so many people all over the world.

PR: What are your last words to your fans before the show?

JR: Bulgaria, get ready to rock hard with Dream Theater! We’re looking forward to coming to you and I think we will both have a great time!

България, ще те разтърсим!

На 3 юли 2002 година, докато стадион "Академик" бива разтърсван от мощните звуци на метъл чудовищата Halford и Slayer, в НДК ще се проведе един по-различен концерт. Може би не толкова агресивен и първичен, колкото интелектуален и вглъбен, изящен и виртуозен, тежък и изтънчен. Концерт на кралете на прогресив метъла Dream Theater. Месец преди очакваното събитие разговаряме с клавириста на състава Jordan Rudess в ексклузивно интервю, специално за читателите на Про-Рок.

Про-Рок: Здрасти, Jordan! С какво се занимаваш сега, преди да връхлетите върху София?

Jordan Rudess: В момента имаме почивка от 5 седмици, през която отпускаме, почиваме си и се зареждаме с енергия за предстоящите шоута.

ПР: Какво са очакванията ти от концерта ви в София?

JR: Тъй като ще свирим при вас за първи път, ще бъде изключително вълнуващо за нас, а и за много хора от България, надявам се. Ще направим страхотно шоу!

ПР: Какво знаеш за България?

JR: Не много, опасявам се. Надявам се, че по време на краткия си престой ще успея да науча повече.

ПР: Би ли споделил кои песни смятате да изсвирите тук?

JR: Мислим да ви изпълним подбрани неща Six Degrees Of Inner Turbulence, както и разнообразен материал от различните ни албуми досега.

ПР: Какво да очакват феновете ви?

JR: Много! Те ще бъдат изключително доволни и щастливи – няма да ги разочароваме!

ПР: Ще изсвирите ли заглавното 42-минутно парче от последния албум?

JR: Да, но не цялото.

ПР: Ще има ли някакви изненади?

JR: Най-вероятно да, обаче още не сме уточнили подробностите по шоуто.

ПР: Какво мислиш за концерта на Halford и Slayer, който ще се състои по същото време в София?

JR: Ами, ще бъде готино, де да знам... Нашето шоу ще е по-разнообразно, ще свирим и по-мелодични неща, докато другият концерт ще бъде здрав метъл!

ПР: Не се ли опасяваш, че много метъл фенове ще предпочетат именно Halford и Slayer пред Dream Theater?

JR: Ако са по-закостенели, ще отидат на Halford и Slayer; ако са широкомислещи и с отворено съзнание – ще дойдат на Dream Theater!

ПР: Докато сме още на вълна концерти, кое шоу ще запомниш за цял живот?

JR: Тези в родния ни град – Ню Йорк. Атмосферата тук е адски приятна. Иначе не си спомням много концерти – повече ми прави впечатление, когато свирим на някое ново, непознато място. Със сигурност ще запомним България, тъй като никога преди не сме идвали при вас.

ПР: Да поговорим малко за музика. Би ли ми казал какво мислиш за всеки студиен албум на Dream Theater?

JR: When Dream And Day Unite – пълен е с интересни идеи, групата тогава е много млада, но талантът й личи. Самобитен певец, но не може да се сравнява с James. Не е това, в което групата ще се превърне после, но е хубав.

Images And Words – стилът на групата вече е намерен, албумът звучи едновременно класически и прогресив, но е много по-мелодичен. Велик е! Бях много въодушевен, когато го чух. Още помня първия път, когато го слушах – бях изумен от уникалната техника на Petrucci. Горе-долу тогава те ми бяха предложили да се присъединя към тях, но аз не го направих.

Awake – много по-твърд и здрав албум, пеенето на James също е доста по-агресивно... Six O'Clock и Erotomania са ми любими.

Falling Into Infinity – много фенове не го харесаха, защото го смятаха за комерсиален. За мен обаче албумът си е много добър. Звукът му е омагьосващ. Е, има една-две песни, които не са кой знае какво, но останалите са страшно добри.

Scenes From A Memory – албумът, с който аз се присъединих към групата, ето защо той е от изключителна важност за мен... А също и за групата – извършена е голяма промяна в състава – клавиристът е сменен, хората имат най-различни очаквания: "как ли ще звучат Dream Theater сега" и т.н. Аз бях свирил с Petrucci и Portnoy в проекта Liquid Tension Experiment. Затова се появих в Dream Theater сякаш понесен от вихър. Всички бяхме страшно въодушевени, когато се захванахме да работим заедно – и мисля, че тази енергия, възбуда и предизвикателство струи от всеки тон на този албум!

Six Degrees Of Inner Turbulence – това е просто следващото ниво от развитието на групата. Вече се познаваме отлично, от повече време, и се разбираме много по-добре, експериментираме още по-свободно, като този албум според мен е едно истинско предизвикателство както за феновете ни, така и за нас.

ПР: Кои са най-добрите песни на Dream Theater според теб?

JR: О-о-о, труден въпрос. Може би The Spirit Carries On и The Dance Of Eternity от предпоследния албум, както и заглавната песен от последния.

ПР: Разкажи как стана член на Dream Theater?

JR: Когато записвахме втория Liquid Tension Experiment, момчетата ме попитаха дали имам желание да се присъединя към състава. Всъщност те искаха да ме вземат още преди това, както ти казах, но тогава им отказах, защото свирих в Dixie Dreggs – бандата на Steve Morse, който сега е в Deep Purple.

ПР: Опиши всеки член на групата с няколко думи.

JR: Mike Portnoy – много обаятелен, енергичен и упорит човек. Превъзходен барабанист. Направлява в много отношения бандата и се грижи много добре за бизнес-въпросите.

James LaBrie – канадец, много топъл и приятен като човек, има невероятен глас.

John Myung – басистът ни с азиатски произход. Той е много тих и мълчалив, отдава се изцяло на своя инструмент... Понякога с часове си стои в стаята и свири на баса си.

John Petrucci – изключително надарен и виртуозен музикант с невероятна памет – кагато свирим и композираме заедно, може да си спомни всяко нещо, което е импровизирал... Обича нещата да са винаги точни и идеални, не понася лентяйството, голям перфекционист е.

Jordan Rudess – в много отношения съм човек, с когото околните лесно се разбират, не правя проблеми, но когато се отнася до музика, имам свои идеи, които бясно отстоявам... Харесвам страшно различна музика – от леки и изящни пиеси за пиано до тежък рок. Обичам да си говоря и да се запознавам с хора от цял свят.

ПР: Какво е усещането да си част от група като Dream Theater?

JR: Невероятно е. Страхотно е да свириш музиката, която харесваш, с хората, с които се разбираш чудесно. Всички в тази банда сме страхотни професионалисти и обожаваме да свирим тази музика. Освен това обожавам да пътувам и по света, да виждам различни народи и страни... Ние правим и винаги ще правим това, което харесваме, защото има много групи, които свирят само за пари, чиято музика се върти по радиостанциите и е много популярна... Нашата музика не е толкова популярна, ние сме нещо като ъндърграунд навсякъде по света, но стойностен и заслужаващ сериозно внимание ъндърграунд. Много хора слушат Dream Theater и се кефят на нашата музика, без да сме някакви тъпи поп звезди. Затова се чувствам късметлия и съм дълбоко удовлетворен от това, че съм част от Dream Theater.

ПР: С какво се характеризира творческият процес при вас?

JR: Всички се събираме в студиото, дрънчим си на инструментите, забиваме яко, импровизираме, подхващаме нещо и го свирим. Понякога имаме готови идеи, друг път просто си измисляме в движение. Когато на някой му хрумне нещо, всички останали спират да свирят и се вслушват в това, което е измислил и ако ни се хареса, го подхващаме. Това, което е характерно за Dream Theater е, че обичаме да композираме и създаваме новия материал всички заедно накуп, в една стая. Така всеки изслушва внимателно останалите, обсъждаме различните идеи, съобразяваме се с всекиго при определянето на посоката на състава. При много групи основните идеи се създават далеч от групата, което води до неразбиране от останалите, недоизпипване и несъпричастност към идеите и крайният резултат често е някакъв шум.

ПР: Какво мислиш за бившите клавиристи на състава Derek Sherinian и Kevin Moore?

JR: Според мен Dream Theater са имали изключителния късмет да имат такива виртуозни клавиристи като тях. Kevin си пада повече по по-мелодичните неща, докато Derek е по-рокендрол и хеви ориентиран. Kevin свири страхотни партии в Six O'Clock – там има невероятно соло, както и в Take The Time. Аз пък съм по-класически ориентиран, обичам оркестрациите – виж симфоничните моменти в Scenes From A Memory – и се кефя на страшно много различни стилове.

ПР: Как виждаш развоя на музикалната сцена?

JR: Не ме интересува толкова какво става в съвременната сцена, понеже Dream Theater се концентрират повече върху класиката. Нашата музика е тясно свързана с класическата, както по отношение на композирането, така и по отношение и на самите ни песни. Съвременната сцена се диктува от най-различни моди, които се сменят непрекъснато. И много бързо. Ние нямаме желание да ги следваме или да се съобразяваме с тях. Ето че например сега мощният метъл отново възвръща своята популярност и хората отново започват да се кефят на грандиозния китарен звук... Имам предвид Linkin Park например, които комбинират скречове с мелодични елементи и хеви метъл. За жалост модите се сменят толкова бързо, че групите изчезват и се появяват като от някаква въртележка.

ПР: Обаче вкарахте някои модерни елементи в последния си албум...

JR: О, сигурно говориш за Glass Prison. John Petrucci и Mike Portnoy бяха ходили на някакъв концерт на Pantera, точно преди да напишем песента. Помня, че бяха много въодушевени и възбудени и искаха да направим някакъв ултра хеви метъл.

ПР: Кои банди са оказали най-голямо влиание върху Dream Theater?

JR: Metallica, Iron Maiden, Yes, Pink Floyd… Моите лични влияния се коренят навярно в музиката на групи като Gentle Giant, King Crimson, Emerson, Lake And Palmer… Смесица от метъл и прогресив рок.

ПР: Ами Rush?

JR: О, Rush… Естествено – как можах да ги прoпусна. Също и Radiohead.

ПР: Кой е любимият ти албум на Dream Theаter?

JR: Най-много обичам последните два, тъй като свиря в тях. И може би Images And Words.

ПР: Откъде дойде вдъхновението да направите албум като Scenes From A Memory?

JR: Историята дойде от John Petrucci. Той се занимаваше с нея от доста време, проучваше сума ти неща, ровеше се из много книги... Той бе инициаторът.

ПР: Според мнозина Scenes From A Memory е най-добрият ви албум досега. Какво ще кажеш по този въпрос?

JR: Мисля, че е интересно. Това е албумът, с който аз влязох в отбора на Dream Theater, затова се чувствам поласкан, че е чак т-о-о-лкова високо оценяван... Да, в този албум съставът е изключително силен, всички имат сходен поглед върху музиката... Новият ни албум също е изключителен и представя следващото ниво от развитието на групата.

ПР: На един концерт в Барселона сте изсвирили целия Master Of Puppets на Metallica – от първата до последната песен. Възнамерявате ли да повторите някога този експеримент?

JR: О, в България е абсурд да го направим, но иначе е възможно. Когато го изпълнихме, свирихме две нощи в едно и също място, така че това бе част от нашето шоу – да изсвирим цял албум на друга група.

ПР: Има ли лидер в Dream Theater?

JR: Може би Mike. Той се грижи за много неща, както ти споменах мимоходом. Той избира обложките на албумите и прави какво ли още не. John Petrucci също се занимава с част от бизнеса на групата... Може би най-точно бих ти отговорил, като ти кажа, че за различните аспекти от нещата около Dream Theater се грижат различни хора. Кой ще поеме контрола в свои ръце зависи от различните ситуации.

ПР: Правите сложна и интелектуална музика. Как си обясняваш грандиозния ви успех?

JR: Мисля, че това е много интересно. Хората изглежда са много гладни за музика, която е по-дълбока от комерсиалните и модни неща, заливащи ги ежедневно. Dream Theater се справя прекрасно с тази задача според мен – имаме голям лейбъл, който се грижи албумите ни да достигат най-различни точки на света. За нашите фенове е много важно да ни има, защото ние им даваме нещо специфично. Ето защо те са толкова ентусиазирани и жадуват всеки наш продукт. Има множество други прогресив групи, които не са чак толкова известни, колкото сме ние. Много съм горд, че съм част от тази група и че музиката ни достига до толкова много хора навсякъде по света.

ПР: Какви са последните ти думи към феновете ви преди концерта?

JR: България, приготви се да рокясаш здраво с Dream Theater! С нетърпение очакваме да дойдем при вас и мисля, че и вие, и ние ще си изкараме страхотно!